Когато става въпрос за емоции, независимо от социалния опит, възраст, професия или други личностни особености, човек реагира първично и спонтанно. Прави го по обичайния импулсивен модел, който е характерен за детските и тийнейджърските години. В много случаи хората се притесняват от това и се опитват да наложат контрол над чувствата си. Те не се поддават на тръпката и емоциите, защото се страхуват как ще изглеждат отстрани. Да не бъдат смешни. В междуличностните отношения, особено в интимната сфера, много рядко може да се случи хората да бъдат истински, себе си и вибрациите им да съвпаднат. В повечето случаи всеки е със собствените си предразсъдъци и притеснения. Доминиран от страха от отхвърляне, човек е склонен да потисне импулсите си, да превъзмогне себе си и желанията си, да забрави да бъде спонтанен. В хода на всекидневието ставаме все по-неуверени в себе си, мислим за многото финансови дупки, които трябва да запълним, за нещата, от които се лишаваме. За бъдещето, от което...