Когато синът ми беше в шести клас – две години преди края на социализма – разказа една вечер за часа по история. Учеха конституцията на Народна република България. И в нея било записано, че всеки гражданин има право да влиза в сградата на Народното събрание. Минути преди това си говорехме, че като журналист бях получила пропуск за сесия на тогавашния парламент. И за първи път щях да видя отблизо народните избраници. Искаш ли да дойдеш с мене, попитах, подозирайки, че детето ми се съмнява в основния закон на републиката. Искам – категоричен отговор. На другия ден усетих притеснение, но си казах, че експериментът си заслужава. Хубаво е децата да се уверят, че записаните на хартия права на гражданите съществуват реално. А и бях много любопитна – как ще реагира охраната, какво ще ми обяснят, как ще се измъкнат от ситуацията. А тя – ситуацията – беше сложна. Целият площад ”Народно събрание” пустееше от предишната вечер. Чак до ”Московска” и Университета. Прозорците на всички...