Тая работа със спортните съсловия хич не излезе смешна.
Сега живеем във време, когато спортистът е на върха на хранителната пирамида, следван на къса дистанция от милиционера и ловеца (често бидейки триединен господар на положението).
Едно време, по Ку-Ку (или по Каналето), вървяха едни смешки за шахматистите. То беше заради борците.
Вече не си ги измисляме тия смешки, вече животът ги рисува, ние мълчим.
Христо „Златоуст“ Стоичков е почетен посланик, „доктор хонорис кауза“ и лице на кампанията за отваряне на трудовия пазар в Европа за българи:
За да респектира допълнително евродепутатите, до него (Тотю Младенов) ще застане футболната легенда Христо Стоичков. Освен красноречие той ще демонстрира и технически качества нагледно - чрез клип с головете си, подготвен специално за форума. (източник)Ние, овците без история, останахме безмълвни, след това респектираните евродепутати замълчаха, а сега очаквам център-нападателят на националните приоритети да бъде респектиран и той, и да му даде и „Стара планина“.
Дори се учудвам как все още няма такъв. Не за футбола, а за обединението на нацията, разбира се.
Карикатура – Кайо, „Всеки ден“, през Георги Неделчев
Ей тва е, което има смисъл.
PS. Бонус за този, който ми пейстне отдолу онова стихотворение „доктор хонорис кауза ... пауза“
