Конституционният съд отмени вчера разпоредбата от Закона за съдебната власт, според която членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) трябва да избират административните шефове с явно гласуване. В чия глава ли се е родила тази хрумка? В нечия законотворческа, която е мислила за всичко друго, но не и за личния избор, който е дълбоко неприкосновен. Като се има предвид, че магистратите от ВСС и тези, които подлежат на избор, в повечето случаи се познават, тъй като системата е твърде затворена и не търпи чужди имена, може да се предположи, че високо вдигнатите ръце означават само едно: ”Виж ме, и аз съм с теб!” Но в повечето случаи това е твърде показно. Неудобно се получава, ако си близък с някой номиниран магистрат за председател на съд, да се изтъпаниш насреща му и да си вдигнеш ръката само защото той трябва да види това, а дълбоко в себе си да си убеден, че човекът просто не става за тази работа. Ако беше много хубав явният вот, изборите също щяха да се провеждат по този начин. Но...