И така. Какво се случи дотук в моята история за Монго? Почти нищо съществено. Разказах за това как ние с Джим и брат ми потеглихме на пътешествие. Което, като се замисля сега, беше нещо като бягство от скучния живот и от досадните отговорности, идващи с порастването – към тайно проблясващата неизвестност на фантазиите ни. Забелязали ли сте – когато тръгнеш на пътешествие, особено към някое непознато място – ти не тръгваш към мястото. Ти тръгваш към фантазиите си за него. Към неясните си и вълнуващи мечтания за това място. Ние тръгнахме на Северозапад. А Северозападът е вълнуващо и загадъчно място, като погледне човек. Вълнуващо е не само в България, а навсякъде, където има посоки. Аз бях скитал в младостта си - когато бях войник на границата – из селцата, махалите и мрачните урви на Западна Стара планина. Но, говорейки за Северозапада, аз се сещам също и за легендарния, горист щат Орегон, за който пише Кен Киси. И за планините на Северна Калифорния, описани в Бродягите на...