Независимо от урбанистичните ни напъни и употребата на думи като парти, купон и др., у нас всичко си е банкет. Вкусът му, неговият мирис и аура са присъщи не само в минутките ни за гюбек и братска прегръдка. Духът на лимонадата, ракийката и кюфтетата са част от раждането, живота и края на почти всички партии у нас, а може би на целия политически процес. Всичко започва така по братска и роднинска линия. В началото всички чакат някой да сервира манджата и пиячката. След това леко притеснени започват да си бучват от мезето и да го поливат с алкохолно и безалкохолно. С напредването на партито напитките извисяват до висша степен изкуството на комуникацията у отдадените на банкета. Малко след това идва върховният момент на всеобщото и всеобхватно уважение. Накрая обаче все се намира някой да каже нещо лошо погрешка или пък да загледа похотливо някоя булка. И тогава настъпва грандиозният финал на банкета – или със счупени глави, или поне отнесли по няколко майни. Доскоро банкетът в...