От позабравената вече серия с арабските поговорки.
Разказват, че в древни времена живял сляп просяк, който бил такъв скъперник, че му се свидело да отдели даже за храна от това, което е събрал през деня. Хората му помагали, но той само трупал пари. Събирал ги в един чувал, който носел навсякъде със себе си. И когато просел на улицата, ги държал зад гърба си. Един коварен човек забелязал това и решил да си присвои парите му. И един ден се промъкнал неусетно до просяка, грабнал чувала от ръцете му и побягнал. Ограбеният завикал за помощ, но никой не могъл да направи нищо, крадецът вече бил изчезнал с плячката си. Просякът останал със сълзи на очи и мъка на сърцето.  След няколко дни крадецът бил обхванат от угризения. "Че ощетих просяка - ощетих го! - мислел си. - Но той нито веднъж не пожали сам себе си. И сигурно никога в живота си не е ял свястна храна. Ще взема да приготвя за него вкусна трапеза - да хапне и да се наслади!" Така и направил, след което отишъл при просяка. -Какво правиш, човече? - попитал го. -Нали виждаш, прося милостиня от хората - отвърнал слепецът. -А какво ядеш? -Сух хляб. -Искаш ли днес да бъдеш мой гост? -Защо не! - зарадвал се просякът. - Но само ако си приготвил нещо наистина вкусно, което да заслужава да се откъсна по-задълго от мястото си, защото може някой друг просяк да го заеме. -Не се безпокой, - успокоил го крадецът - и храната е вкусна, и домът ми не е далеч.  Просякът вдигнал прокъсаното си килимче и се отправил с "благодетеля" си към дома му. Крадецът бил приготвил кокошка. Като разбрал това, просякът възкликнал: -Много години не съм ял кокошка и съм забравил вкуса и! Взел едно късче месо и го сложил в устата си, но не могъл да го преглътне. Хванал стопанина за ръката и казал: -Ти си откраднал парите ми! -Вярно е - признал си оня. - Но как се досети? -Залъкът ми преседна в гърлото и по това разбрах, че е мой. -Значи ненапразно казват, че някой собствения си хляб не може да преглътне! - възкликнал крадецът. 
И оттогава започнали да казват така за някой, който е обран или е натрупал приживе богатство, на което не се е насладил, а другите са направили това след смъртта му.
персийска приказка

Някои от потребителите ще си спомнят вероятно, че търсех съответствие с българската пословица и помолих за тълкуване. Доста разнообразни тълкувания бяха дадени, но както и да го извъртим няма съответствие между българската и арабската пословица. По-скоро ми напомня за нашата: "Яжте, яжте, мене ме изяло отвътре!", която винаги си спомням с умиление, защото така със смях ни канеше на масата един наш приятел, възрастен човек, мир на душата му!
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!