Докато синдикатите се надъхваха за поредната пенсионна контрареформа, една клошарка от Лом намери поредното си дете мъртво. Родила го преди 5 месеца, но се върнала веднага на работа по казаните. Прибрала се след поредната нощна смяна, а вкъщи я чакал малък труп без родителски надзор. Тази жена има още 5 деца, нито един мъж и ефективна присъда. Скоро ще влезе в затвора, а децата й ще влязат в общия ни джоб. Ако сме прагматични циници, ще кажем – добре поне, че са с едно по-малко. Последното обаче, с което можем да се самоизтъкнем, е прагматичността. Иначе щяхме да направим голямата стачка преди два месеца, веднага след Катуница. А не тогава като сектанти да повтаряме – пази, Боже, някой да не направи политика от събитията. Те можеха да послужат за образователни, за икономически, за трудово-възпитателни реформи, но голямата концентрация падна върху това - за какво не трябва да се използват. Толкова типично за българското ноу-хау – единственото нещо, което то знае със сигурност, е...