Публиката трябва да е пълен идиот, за да й е смешно това, което й се случва. Карат й се, съдят я, уволняват я, отричат се от нея, обричат я и всичко това е разказано през призмата на голямото реформаторство. А пък що и да не им се скараме малко?! А?! Наистина е вбесяващо – да похабиш 800 милиона народни пари и след това да имаш наглостта и да стачкуваш. Наистина – това вече на нищо не прилича. Ситуацията наистина е забавна. Представяте ли как нашата безапелативна власт хваща за реверите стрелочника и му крещи „Върни парите, бе!“. И стрелочника вади 800 милиона от джоба... Идилия. А стачката, разбира се, е незаконна, макар че изразът „законна стачка“ е много интересен. За ужас на всички влаковете не се движат, ръководството на БДЖ не е заплашвало никого, само са пуснали една жалбичка до съда. Да видят какво ще стане. Поуката е, че публиката трябва винаги да има едно наум, когато чуе думата „реформа“. Обикновено тя е придружена от други думи като „повишаване на ефективността“,...