И така. Ние се бяхме опитали. Бяхме направили своя героичен опит. Както всеки състезател на олимпиада – даже идващият от малката островна държава Науру – прави своя героичен опит, дори и да знае, че няма никакъв шанс - така и ние се бяхме опитали да направим невъзможното. Да осъществим вихрените си, младежки, налудничави фантазии. Но в малката ни и объркана България пред поривите на младите хора има прекалено много пречки. Все едно самото провидение стоеше някъде там, в мрака над нас, и ни гледаше с лек сарказъм. Казвайки под мустак: Е, вие пък искате и ей така да ви се случват хубавите неща. Ами – няма да стане! Бяхме стигнали с ужасен риск по извънредно стръмния и наистина страшен път до Пещерния дом, но той се беше оказал изоставен и изгорял. Сега отново стояхме на гарата. Аз веднага забелязах, че безформеният господин, който ни беше упътил до Пещерния дом, все още си седи – безучастно и неподвижно – на все същата дървена седалка, сраснала се с мазолестия му задник. И...