След толкова години общуване с вас, ако трябва да ви дам един, само един съвет за последно той ще е: Определете границите на загубата! Затворът в Сливен е женски, а в този ден там се очакваше концерт на Бургаския мъжки. Петнайсет мъже с присъди, репетирали месец след месец, пристигаха в Сливен, за да пеят и рецитират пред затворничките. Затворите са особено място. Там имаш толкова малко и ти липсва толкова много, че дори и да не си настроен философски, няма как да не осъзнаеш кое е важно и кое не е. Когато си лишен от толкова много, нещата като че ли заемат отредените си места, престават да се преструват на такива и онакива и застават с истинските си размери на точното място. Седяхме трима-четирима журналисти пред портала на затвора и разпитвахме кой е включен в групата артисти. ”Всички са рецидивисти, разказваше директорът на бургаския затвор. - Има сред тях един, който от 11 години не е напускал сградата, това е първото му излизане и първото пътуване. Най-колоритният ли? Без...