Ако има нещо светло и особено ценно в процесите, които протичат вследствие на Арабската пролет, това е фактът, че религията не беше отправна точка на протестите, а исканията за утвърждаване на присъщите за западния свят ценности като социална справедливост, право на работа и перспектива за развитие, за човешко достойнство, отстраняване на корумпираните дълголетни управници и техните протежета. Те можеха да протестират срещу идеология, но не беше така. Да се каже, че демонстрантите, които запалиха този пожар, са целели установяване на християно-демократичен модел на устройство в страните си, не само не е вярно, но е и далеч от генетично заложените им ценности. Мястото на исляма в бъдещото управление на всички държави в този регион е осигурено. Това не означава, че те автоматично ще отхвърлят демократични принципи като равни възможности за просперитет, равни права на жените и мъжете, свобода на изразяване и т.н. Независимо от направени вече изказвания в посока на господстващо...