Три години Марко Лекият обикаляше, дувара на чорбаджи Теньо. Голяма любов го мъчеше, несподелена. Така го беше приклещила, че почна да залинява и из под тлъстото му тяло, беше започнала да се оформя стройна снага. То да имаше за какво, ами Дена, го беше побъркала. Викаха и Рошавата, щото изпуснеше ли косата, ставаше като бухал, космите и твърди, като четена и дето се вика всеки със собствено мнение. Стърчаха в различни посоки, сякаш току що беше излязла от ямата с варта. Не, че и Марко беше, левент де. Не минаваше за първенец сред ергените.! С килограмите беше доста отгоре и това го караше да изглежда ленив, ама имаше хубава професия, добре му беше подредена къщата и добра  душа носеше.             На третата година след, като Марко, поизправи снагата, Дена взе става по-благосклонна към него. По седенките,  го заприказва и  нишани започна да му дава. А пък Марко, окрилен от нейното внимание още повече го удари в главата. Цамбурна се барабар с двата крака в таз любовна...