Наскоро присъствах на дискусия, където отново бе изказано мнението, че обществото ни се нуждае от нова форма на държавно управление, но веднага след това абсолютно правилно заключение, мисълта на изказващия мнението се хвърли в посока, абсолютно противоположна на правилната. Той възвелича с гръмки и красиви слова пряката демокрация и посочи референдумите като основен инструмент за взимане на правилни решения по всички въпроси. На мен пък, като на човек с поглед върху литературата и техниките за нейното създаване, пряката демокрация много ми прилича на пряката реч. Пряката реч е похват, с чиято помощ авторът на фикционалния текст се опитва да внуши на читателя, че се предават мислите и чувствата на литературния герой в дословен и непокътнат вид, така както самият той ги мисли и чувства, без никаква намеса и манипулация от страна на пишещия. Читателят се съгласява да повярва, че е така, защото литературата е игра между двама и тези неща са допустими.