Слава Богу, никога не съм бил военен кореспондент и никога не съм изпращал писма от фронта ни до редакции, ни до близките си. Като човек съм доволен от това – защото някак си не бих искал да съм виждал ужасите на войната. Знам, че те изпепеляват човека. Виждал съм ужаси. И с горчивина ще се изсмея на всеки ентусиазиран и инфантилен глупак, който каже, че видените ужаси и преживените страдания обогатяват човека. Въобще не е вярно. Ужасите и страданията правят човека сух, суров и безчувствен. Този, който ги е видял - вече не може да гледа на живота с предишното безгрижие, с предишната детска доверчивост. Но, от друга страна – като писател съжалявам, че не ми се е случило да отразявам грандиозни събития. Всеки писател би искал да бъде там, където се твори история. А в цялото човешко минало, което аз без особено притеснение презирам – творенето на история винаги се е отъждествявало с творене на войни. Аз не съм виждал и не съм отразявал войни. И затова казвам – слава Богу! Но сега ми...