Александър Куприн, Приказчици (адаптирани от деца за родители) (1907)
Имало едно момченце. Имало и едно голямо дворно куче. То живеело в кучешка колиба на верига. И било добро-предобро, но гладно. А момченцето все го дразнело.  Веднъж вързало на връвчица къс тлъсто месо. После се приближило до кучешката колибка и пита: -Кученце, кученце, искаш ли ам-ам? -Джав! -Много ли искаш? -Джав, джав! Тогава момченцето хвърлило месото. И кучето ам! - лапнало го. А момченцето хванало връвчицата и дръпнало месото обратно. И пак пита: -Кученце, кученце, искаш ли да ядеш? -Джав, джав, джав! И пак хвърлило месото, кучето го глътнало, а момченцето го изтеглило обратно. И пак пита: -Кученце, искаш ли месце? Тогава кучето се разсърдило. Хвърлило се, скъсало синджира и съдрало новите панталонки на момченцето. Момченцето избягало, а кучето изяло месото с все връвчицата. Заплакало момченцето с горчиви сълзи. Започнало да се жалва на мама-татко, леля-чичо. А те казват: -Да не беше дразнил кучето. То е гладно. Сега и на верига не можеш да го удържиш.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!