От архива
Родолюбието изисква да съкратим войската II
Аз съм офицер от запаса. Минал съм през ШЗО (Школа за запасни офицери) в Плевен, после през „частите” и съм се сблъсквал с родолюбието на военните. Ротният сутринта държеше речи за защитата на отечеството, а след обяд пращаше двама войници да крадат фаянс за вилата. Въпросните редници никога не даваха наряд, но по цял ден се разхождаха с ножове, сякаш са дневални. Те рядко ходеха и на стрелби.
Съмнявам се, че можеха да включат стабилизатора на танка. Все пак именно те, а не отличниците, излизаха най-често в отпуска. Когато накрая ги хванаха, не се стигна до съд. Нямаше дори и скандал. Просто ротният се разбра на четири очи с колегите си и нищо повече не се чу за случая.
Крадеше се всичко, включително храната на войниците. Започваше се в кухнята, където се готвеше за 3000 души. Едно армаганче за дежурния по кухня, едно за шофьора, едно за този, едно за онзи. После, по пътя, се включваха и дневалните. Накрая в съответната рота се облажваше и свръхсрочно служещият команден състав,...
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗