Никак не обичам хитроумното писане, при което писателят навързва разни многозначителни факти, показва самодоволно богатата си ерудиция и въобще – жонглира с умствените си богатства, все едно е някакъв цирков артист, завършил Харвард или евентуално – Югозападния университет. Умберто Еко е чудесен, но донякъде досаден; Дан Браун вече наистина е непоносим. Естествено – именно високоерудираните книжни червеи и драскачи ще ме упрекнат, че въобще си позволявам да сравнявам Дан Браун с великия Умберто. Но аз не ги и сравнявам. Просто и двамата принадлежат към тая безсмислена порода автори, които взимат стотици исторически и научни факти (които – смешно наистина – но всяко дете може да изрови за секунда от Гугъл) и оплитат от тях богата черга от хитри случки. Или философски разсъждения. Смешно ми е това. Смешно ми е, защото не представлява нищо повече от судоку, от забавна гимнастика за затлъстели мозъци. Представям си милионите читатели на Дан Браун „решаващи” романите му в тоалетната с...