/КРОСС/Писателят Христо Карастоянов за парадоксите около личността на Гео Милев, обезличаването на големите ни творци в училищата, противоречивия характер на Нобеловата награда за литература и, разбира се, случващото се на родната ни литературна сцена. Интервю на Габриела Кожухарова за azcheta.com Очаквахте ли „Една и съща нощ" да получи такъв топъл прием от ревнивата към своите герои българска публика?Честно ли? Ако трябва да е честно - не, не съм очаквал. Много ми се искаше, но за очакване - не. А ако трябва още по-честно - направо се страхувах от тази книга. Вие сте права като казвате, че всички ние сме ревниви към своите герои, а каквито сме станали и кибритлии отгоре на всичко... Всяко по-инакво поглеждане назад, всяко по-различно разказване за хора или събития ни кара да грабваме камъните. Но се страхувах и от самия текст - не бях сигурен, че е докрай убедителен. Божана Апостолова застана твърдо зад ръкописа, Виктор Самуилов като редактор - също, после взеха да се появяват добри рецензии, (не забравям, че най-първата беше именно в „Аз чета"!), книгата дори беше посочена като „Изборът на „Култура", но аз си се страхувах и това е положението. Спрях да треперя чак след Хеликона. Защото нали знаете - националната награда „Хеликон" за съвременна българска литература се присъжда на книга. Не на автор - на книга! Та затуй чак тогава си отдъхнах, че може пък нещо да се е получило..