Ще ви разкажа история, чута от моята баба. Баба я научила от своята баба, а тя - от прабаба си.  Това се случило на първото Рождество, докато Исус още лежал в яслите, а в обора било доста студено. Спасявал ги само слабият огън, който горял в огнището на глинения под. Богородица гледала затихващия пламък със страх - още малко и съвсем ще изгасне. А нямала сила да стане и да раздуха въглените.  Тя се обърнала към  вола: -Моля те, духни в огъня! Но грамадното животно дъвчело нещо и даже не я чуло. Тогава помолила овцата: -Духни в огъня, добра овчице! Но и овцата дъвчела и не я чула. А въглените просветвали все по-нарядко и все по-слабо. В този момент се чуло пърхане на малки крила.  Това била птицата червеношийка. Впрочем, по това време тя имала съвсем друго име.  Крилата и затрепкали над угасващия огън. Подобно на малък ковашки мях те го захранвали с въздух. Въглените станали яркочервени. Птичето продължавало да маха с крила, даже при това свирукало жизнерадостна песничка.  От време на време то се отдалечавало от огъня, хващало с клюн по няколко сламки и ги пускало в огъня. Пламъкът се разгарял и птичата гръд над него почервеняла. Но червеношийката търпеливо понасяла болката и разпалвала огъня дотогава, докато не се разгорял напълно и не затоплил целия обор.  Младенецът Исус през това време спял и се усмихвал в съня си. Пресветата Майка погледнала нежно зачервените гърди на птичето, близнати от пламъка, и казала: "Нека отсега тази гръд бъде свещено възпоминание за твоята постъпка." Така и станало. От Святата нощ гърдите на червеношийката напомнят на всички за благородното сърце, скрито в тях.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!