Не съм спала, уморена съм от работа и писане на епична дипломна работа. Гърбът ми е схванат, краката ме болят. Но още докато пием по едно малко преди концерта започвам да живвам. Защото идва време за Parov Stelar Band и всички знаем, че ще е точно толкова много зареждащо.
Подгряват The Smugglers Collective. Ризи, каскети, очила с рогови рамки, Apple. За първи път ги чувам и съм доволна. Настроението ми започва да щрака с пръсти в ритъм. Токчетата потропват по собствена воля. Сякаш някой е разлял 40-те в залата и всичко е полепнало по съвремието.
Залата се пълни повече от желаното, но пък атмосферата е хубава. Заобиколени сме от костюми, ретро-рокли, перли и вратовръзки. Паркетът и кристалните полилеи са добър декор – Военният клуб е правилното място за такава музика. Пластмасовите чашки носят новост. Много е пълно. Може и да е за добро.
Тълпата вдига ръце като един човек. На сцената излизат Cleo Panter, Willie Larsson, Michael Wittner, Jerry Di Monza, Max The Sax и, разбира се, Parov Stelar. Осветлението полудява, както и феновете. Електро джаз се стели навсякъде. Краката ми започват да се движат сами, а умората смутено напуска тялото ми и излиза тихичко през вратата. Можем да танцуваме и на място – сега ще им покажем как се прави! Нямам чувство за време, всичко се случва в миг, който може да се събере на върха на игла. Най-ясно се откроява вкусът на солата, ритъмът от цигарето на Клео и отразените прожектори в черните очила на Parov Stelar. Енергията е размазваща и има пълен потенциал да издуе залата като балон с хелий.
И всичко свършва толкова бързо, колкото е започнало. Когато и последната нота се отърсва от върха на ботушите ми, усещам толкова силна болка в краката, че пътят до такситата при “Кристал” ми изглежда непосилен. Но сутринта се събуждам с няколко ноти, оплетени в косата, и с широка усмивка. Струвало си е.
В Disco.bg можете да видите най-добрите снимки, които успях да намеря досега, а на страницата на Parov Stelar може да чуете от какво е роден този пост.
Още по темата:
