"Неистов писък, който и овчарите биха оценили по достойнство, раздра тишината, а един пъргав скок вдигна одеялото почти до тавана. Момичето скочи сънено, чорлаво и с невярващи, изцъклени очи. Гледаше към клетката в очакване да види някой древен огнедишащ дракон с грозна морда. Горката, така и не стъпи повече у нас. Но тя не знаеше колко приятни събуждания съм имал, благодарение на моята крилата грация".

Така завършва една от младежките авантюри на Павел Якимов - председателя на...