На друго място и по същото време централният нападател Бойко Борисов щеше да бъде машина за пари. А избирането му за футболист на футболистите – безплатна имиджова екстра, увеличаваща приходите. На никого обаче не му е до това, защото имаме нов повод за безплатни смесени чувства. От тях също могат да бъдат правени пари – например харесваш ББ и си купуваш негова футболна фланелка. Или не го харесваш, но пак си я купуваш, за да я изгориш демонстративно на някой от протестите. Мърчандайзингът обаче още не е изобретен по тези земи, фланелки не се продават, което пък е повод да въздъхнем – Боже, колко е безсмислено всичко. И футболът ни, и икономиката му, и анкетите му, и всичките ни класации по принцип. Едни хора се награждават, целуват се по устата, после отиват на банкет, а на сутринта им е лошо. Тези, на които им е лошо, защото не са били поканени на банкета, пишат декларации и се съмняват в технологията, определяща наградените. И така се изчерпва целият смисъл да станеш...