Все още много хора възприемат публичните оценки на Бойко Борисов – за качествата на неговите подчинени – като бащинска загриженост за правилното израстване и развитие на объркани тинейджъри. Е, на всеки се случва да кривне от правия път, да сгреши. Дали защото лоши приятели са му подшушнали дръзки идеи, или защото изненадващо се е появил и развихрил духът на бунтарството? Все едно. Важното е, че строгият родител си е на мястото и се намесва с необходимата доза неотстъпчивост, за да назове провинението и да подскаже наказанието. А после може със снизхождение, присъщо на истински мъдрец, да даде време за разкаяние. И така се стига до прошката. Съвсем скоро беше, когато от екрана на телевизора премиерът размаха пръст на социалния министър и без никакво притеснение избълва заканите си. Какво си мисли този Тотю Младенов? Че някой друг трябва да му върши работата с пенсионната реформа, а той да стои на топло, далече от хорското недоволство? Да не би да иска да каже, че не е съгласен с...