Когато писах този текст преди време, след мое пътуване във Виена, скандалът с митрополит Кирил Варненски не беше избухнал и все още никой не пишеше нищо за нашата църква. Затова и аз се постарах да пиша с онова страхопочитание, което изисква не само вярата ми, но и преклонението към тази институция, традиционно смятана за стожер и едва ли не последна опора. Коментарите във връзка с някои изяви и навици на висшия ни клир, впрочем известни не от вчера, минаха мярката на приличието в повечето случаи и заклеймиха едва ли не всичко, което се прави от БПЦ. „Всичко с мярка”, са казвали старите елини и не само са били прави, но така са съхранили и направеното от тях, и са поставили основите на онова наследство, с което днешните гърци печелят дори и по време на криза. Та с две думи - да не извадим очи, като искаме да изпишем вежди. Църквата ни се нуждае от нова енергия и може би промяна, но да я направим по европейски, без да съсипваме съграденото от векове. И така: Ако има нещо, което в...