В средата на XIX в. Европа се оказва разтърсена от различни по мащаб и характер революции, които засягат почти целия континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя. Революциите от 1848-1849 г. увличат цели народи, които с непозната дотогава дързост предявяват претенции за промяна на съществуващите политически системи и институции, без да се интересуват от легитимността на монарсите и на техните династии. Започва “пролетта на народите” в Европа със стремежа им към обособяването на свои национални държави и за социално-икономически промени. Този процес се придружава от активизиране на републиканските идеи, от желание за по-големи политически права и индивидуални свободи на гражданите. 1Сякаш преживяваме дежавю, буквално едно усещане, което си мислим, че сме виждали и преди. Това несъмнено е емоцията от протестите, която се засилва с всеки ден срещу статуквото. Отминаващата 2011-та година със сигурност ще запомним със сцените от протести в арабския свят, а след това и в други части на земното кълбо. 2011 година бе сравнена от анализатори с други две размирни години – 1848 година и 1968 година. И в двете дати има нещо общо с днешната. 1848 е запомнена като… “Пролетта на народите”. За една година започват революции от Франция, през Унгария до Италия. Народите на [...]