Агенцията по инвестициите се опитва да ни убеди, че трябва да даваме пари на инвеститорите, за да идват те да инвестират в България. Дава се за пример Сърбия, която "има агресивна политика" за привличане на чужди инвестиции. Дава се за пример и Турция.
Обаче, данните не потвърждават, че това са добри примери.
1. И в Сърбия, и в Турция няма много чужди инвестиции. В Турция те са под 2% от БВП, а в Сърбия са около 3% от БВП. България, дори в най-лошата си година на кризата (2010) има около 4% от БВП чужди инвестиции. А в добрите години има 10-20% от БВП.
2. За Турция се казва, че предлага нулев данък печалба в специални зони, а България не предлага. Обаче, в България също има нулев данък печалба в общини с висока безработица (т.е. голяма част от общините). А и по цялостна данъчна политика, Турция не е по-добре от България.
3. Икономическият растеж в Сърбия е минимален (0.7% на годишна основа през третото тримесечие), т.е. не се вижда някакъв положителен ефект от "агресивната" политика за привличане на чужди инвеститори. В Турция има растеж, но той не е финансиран от преки чужди инвестиции, а от кредити и краткосрочни ресурси (които може да създадат проблем).Ясно е, че за администрацията на Агенцията по инвестициите е по-добре да управлява по-голям ресурс и да раздава пари и привилегии на избрани компании. Но за българската икономика това не е нито оправдано, нито ефективно от гледна точка на бюджета. За българската икономика е важно да се подобрява инвестиционният климат, защото това доказано води до повече инвестиции – агенцията би могла да помогне в тази насока, да предлага подобрение в средата вместо постоянно да предлага да й се увеличи бюджетът.