Замирисва на меденки и греяно вино, започват лавинообразни намаления по моловете, стискаме зъби, затягаме колани, свиваме си бюджета, елиминираме излишните разходи, отказваме покани, пътувания, нов парфюм, броим си последните финанси, но не и последните приятели, и предъвкваме отново и отново познати обещания и надежди. Коледа иде. Време за анализи, класации и равносметка. Мъж на годината, Жена на годината, Мениджър на годината, Футболист на годината, Спортист на годината, Политик на годината и така още и още кандидатури за звание, признание и слава. Кому са нужни всички тези класации? Какъв ефект имат? Какъв отзвук и смисъл? Защото освен фалшивата бляскавост и напъни за елитност и значимост, всички тези безбройни класации са огромни разходи на средства и пепел в очите на бедния и затегнал до краен предел колана българин, на когото и 13-а заплата не му дадоха, и му вдигнаха пенсионната възраст, и му спряха влаковете, та да не може да види близките си оттатък Балкана. Коледа...