Българите са толерантни. Всички трябва да получим по някоя и друга награда за това. Най-после да имаме някаква полза, че си запушваме носа инстинктивно, като минем покрай някой наш съгражданин с тъмна кожа. Зачитаме правото на ромите да тънат в мизерия и да се издържат с просия. Вярваме, че щом майката от гетото си е родила отрочето, разполага с пълното право да не го пуска на училище и да го сритва, ако случайно се пробва да срича. Понякога, когато ни е много криво и не ни стигат парите, семейното щастие става кошмар и не можем да си купим сланинка на свястна цена. Тогава първата жертва на гнева срещу световната несправедливост става толерантността. Докато не сложим нещо блажничко в устата, мисълта за ромската инвазия не спира да ни тормози. С пяна на устата си редим всичките клишета за малцинства, които вече се предават като семейна традиция от баща на син. Повтаряме си мантрата за успокоение и докарване на кулинарна или друга благинка: “Да им е.а майката на тия цигани. Не си...