От архива
Два дена, в които не се случи нищо
Тук отново ще се върна към моята стара поредица за Местата в България; местата, които съм видял и които са ме накарали да се развълнувам. Пътешествие. Аз и моите най-стари и велики приятели. Отдавна бяхме решили да го направим. И ето че дойде време да го направим. Но нека първо кажа две думи... не - сто думи, двеста думи или хиляда думи - за приятелите. Приятели, струва ми се, могат да се родят и да живеят само когато...
Когато волите се опънат като сухожилия на умиращ кон; когато характерите се сблъскат като остри камъни; когато времената са сурови, когато въздухът като студен и ярък свидетел обгражда живот от живо месо и кръв; когато сърцата треперят, когато смъртта стои наблизо, когато зъбите скърцат с пясък между тях; когато юмруците се свиват и стомасите се свиват; когато мъжете са мъже и когато вселената е празен черен мрак, а светлината е малко изключение, към което душите трепетно се стремят. Да.
В моловете, в кафенетата с биопродукти, в библиотеките с постоянна...
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗