(Опит за събуждане) На Владимир Костов Понякога е прекрасно да си помечтаеш. Понякога животът е прекрасен. Понякога дори ти се иска да живееш – обикновено живеем поради инстинкта си да живеем, а не защото животът е толкова хубав, че ни се иска да се повтори, че и потрети този живот. Понякога дори ние сме способни да си го направим добър и нищо не зависи не само от околните, но и от Бог не зависи как го живеем този живот. Понякога животът е толкова хубав, че си мислим даже, че ние сме си го направили такъв. В такива моменти не ходим да палим свещи в църквата. Когато животът е прекрасен, ние не вярваме в Бог. Човек се сеща за Бог само когато има нужда от помощ. Може да се каже дори, че Бог е последната надежда. Когато дори съседът не ти даде пари на заем – брат ти със сигурност няма да даде – ти отиваш да помолиш Бог за това. Даже се учудваш като излезеш от църквата, че отгоре не валят пари, а най-обикновен дъжд... Пък пари нямаш да си платиш тока, че като се прибереш...