Поетът и дългогодишен главен редактор на в. „Земеделско знаме“ Балчо Балчев отбеляза своята 50-годишнина в пиано- бар Social klub, който се намира в Столична библиотека. Балчев е автор на три стихосбирки - „Пролетни разпятия“, „Завладяване на родината“ и „Диворастяща любов“. Носител е на множество литературни награди, а стиховете му се радват на сериозна популярност в интернет пространството.
На юбилейната вечер присъстваха депутатът Венцислав Върбанов, собствениците на издателство „Пан“, поети, художници и музиканти.

Баладично писмо

Балчо Балчев

Не сколасахме с четата, байо.
Залудо затрихме момчетата.
Залудо измряхме, Българио.
Като псета ни клаха. И нека.

Робува си роба робията.
Че що са за роба пет века?
Щом овчари стадата си криеха
и ни сочеха подли пътеки.

Затуй ли главите ни горди
анадолски дервиши побиваха.
И цяла нощ клета Околчица
мълчалива кръвта ни попиваше.

Че ден бе! Кънтяха челата ни.
Дълба ги оловото жежко.
Из урвите псуваше вятърът.
Орлици се виеха тежко.

И сбъднах молитвата. Спяха телата ни -
парцаливи, низвергнати, диви.
И ние кълняхме и плачехме, Дяконе:
- Ще възкръснат ли в Българско живите?

Ветровете са нашите мисли
и тъмна вода е скръбта ни.
Като мътно небе сме надвиснали -
двеста неми зловещи камбани.

По-мъртви от мъртвите, мили народе,
по-живи от живите, робе и скоте,
ний пак ще превземем със гръм парахода
и пак ще загинем! Подписвам се: Ботев.