И ето какво се случи. След като се събудихме – аз и моите велики, стари приятели от казармените времена – ние приседнахме. Нали си ни представяте? Как седим в хотелската стая, подмятаме си разни стари и хубави шеги и планираме как ще продължи пътешествието ни. Я вижте темето на редник Янакиев? Как леко лъщи, защото там вече няма коса и то се е полирало от нежните атоми на ветровете и годините. И така... Към девет вече бяхме измислили плана си. Щяхме да тръгнем към Кула, където навремето беше граничната комендатура. А след това – направо към Връшка чука. Там, където бяхме граничари, където мина истинската ни, дълга, странна и още не съвсем осмислена от нас и от цялото ни поколение Военна Служба. Там – на Връшка Чука - беше нашата застава. Тя беше голямата ни цел. И тръгнахме. Но неизминали и пет километра – изведнъж ни хрумна да минем първо през село Дружба. Това селце се намира по средата на тъй наречения Златен рог. Полуостровът, който българската територия образува,...