"Бягах. Ей тая дума ми беше заседнала като рибена кост през пролетта на 2001 г. - няколко месеца преди и аз да избягам да уча в Америка. Защо бягах? Гладен ли бях? Жаден ли? Какви липси се надявах да запълня в странство... Колкото повече търсех обяснение, толкова по-празни ми се струваха отговорите. Нито бях гладен, нито жаден. Да бях потиснат, депресиран - разбирам. Заминах просто ей така... понеже бях понаучил английски, понеже имах стипендия и исках да уча." С тези думи снощи започна...