Кога най-после ще се случи? Да станем истински хора, да зачитаме естествените си нужди и да бъдем самите себе си. Кога ще дойде времето, когато ще плюем щастливо по улиците и ще си бъркаме в носа? Не, че сега някой ни спира, но лицата ни горят от срам и позор. И то заради някакви си установени норми, сочещи с пръст себеизлиянието чрез секреция и търсене на съкровища в тайниците на тялото. В най-смелите ни мечти далеч, далеч във времето ще можем да се поддаваме на всички естествени повици на физиологията. Макар това в момента да ни се вижда утопия, началото на сбъдването на нашите блянове беше поставено. И то не къде да е, а върху чистия и непорочен снежен лист. На него с пълно право можем да рисуваме с естествени материали, собствена изработка, своите мисли и чувства за бъдещето царство на непосредствеността. Стартът на завръщането към природата беше даден от мнозинството в Столичната община в романтичната атмосфера на първия истински снежен ден. Вместо да оцени красотата на...