"Нека ви разкажа за едно смело момче, за един необикновен, млад и изпълнен с мечти 34-годишен мъж. За нашия приятел Рачо. Казвам наш, защото точно днес и точно сега искам той да знае колко много хора го обичат, мислят за него, страдат с него и ще се борят с него в най-тежката битка на неговия живот. Рачо е сърцето на така наречената баскетболна журналистическа гилдия в България. Рачо е душата й. Рачо е разликата й. Рачо е човекът, който пише докато другите отдавна са спрели. Той никога не спи. И работи, когато ние, останалите мрънкаме колко ни е тежко и колко сме изморени. Той обича баскетболната игра повече от всичко на света и се бори огнено за всеки макар и нищожен шанс тази същата игра да стане по-добра у нас. Рачо е имал десетки възможности да избере друго за свое призвание, но е избрал журналистиката”, казва за Рачо колежката Владислава Лазарова, която е и сред най-добрите му и истински приятели. През лятото Рачо се разболя. Изведнъж. Тежко. Много тежко. След пет месеца лечение диагнозата поставена тук се оказа погрешна.