До преди появата на християнството, на този ден се чествало раждането на Бога Слънце. В българския фолклор - коледните песни и коледарите са запазена следа от култа към Слънцето и Коледа.През четвърти век закон определя 25 декември за рожден ден на Исус, за да може припокриването на парзниците да улесни налагането на християнската религия в ранните години след появата й. Днес, векове по-късно, у нас Коледа, а не Рождество, е по-силната и по-често споменавана дума. „Това е свидетелство за тоталната загуба на духовност. И справедливо се говори за Коледа, защото празникът, който празнуваме всъщност не е Рождеството Христово, а един търговски празник на веселието. Никой не се замисля за тези неща днес. Защото разбирането на Божието откровение е външно и вътрешно. Вътрешното е промяна на човека отвътре, изменението на навиците. Проявяването на любов и към враговете. Това е духовна хирургическа операция - на нашето съзнание. Много тежка. А другото е външно - ние сме великите, дай да запаля една свещица, дядо поп сега ще ме поръси и ще си ходим по живо по здраво.