Преваля 20 часа. Как инстинктивно ми се дописа следобед или най-малкото привечер, но 20 часа си е двайсет часа и не може да бъде сутрин. Даже след полунощ не може да бъде. Но българският език търпи освен идиоми, ами и идиоти търпи. Даже голяма част от тях са се разписали тъй, както се и разпасват. И пишат неща от рода на „шофьор на мотор”, „Потънал до шия във водата той се плацика”. След като можеш да се плацикаш само на брега на морето, язовира, лехена... Най-паче последният воден басейн лехена се асоциира с плацикане... Но не само младите писатели правят такива грешки. Такова незнание на езика. Някои от нашите ханове в исторически романи ядат царевични питки хиляда години преди Колумб и още трийсетина след неговото появяване, за да открие Америка, която при откриването си била Индия и заради това тия, от които отмъкваме царевицата, от която се прави царевична питка, са ги нарекли индианци. След индианците се появили каубоите, на които като деца в Габрово им викахме...