Паяжината, която сигнализира своя стопанин за приближаването на прясна храна, представлява белтък, обогатен с глицин, аланин и серин. В жлезите на паяка тя съществува в течен вид, но при отделяне от тялото протича изменение в структурата на белтъка, вследствие на което той застива в тънка лепкава нишка. По здравина паяжината е близка до найлона и притежава парадоксално свойство – нишката може да се върти безпрепятствено в една посока и никога не се усуква. Учените от Политехническия инс