С този текст искам да споделя моите истински вълнения и поне мъничко да ви убедя, че има светлина. Че не сме изгубили напълно пътя. Че все още има истински, спиращи дъха дела, думи, песни, стихове, картини, театър. Важното е да имаме сетива да ги търсим и усетим. Да имаме нужда от тях, за да не замлъкне гласът им. Докато има жажда, ще има и вода. Докато има глад, ще има и инстинкт за съхранение. Ето два примера, които няма да попаднат в първите страници на вестниците или на челно място в новините, за някои дори това не е новина. • Българска книга – роман за тъгата и изоставянето, книга от 300 страници мъдрост и печал изчерпва тиража си за броени дни и не може да бъде открита дори на площад "Славейков". „Физика на тъгата” е дълго писана и дълго чакана книга откровение на поколението, на което принадлежа – разчекнато между детство и юношество в разпадащ се социализъм и младост и зрялост в един мъгляв и разрушителен капитализъм. • Спектакъл, който никой не знае дали ще се гледа,...