/КРОСС/ГЕРБ овладя всички власти - местна, законодателна, изпълнителна, президентска, а до голяма степен и съдебна. Свидетели сме на парадокса „пълзяща диктатура с подкрепата на демократичните сили". Местните избори най-неочаквано се оказаха съдбовни за България. Битката за избор на местни феодали се оказа вододелът между два исторически периода. С изборите свършва четвъртвековният период на потьомкинска демокрация, наречен преход, за да отстъпи място на непризната диктатура. Първото, най-драстично проявление на победилата диктатура бе начинът, по който властта реагира на безумието след изборния ден, сътворено от самата нея. На фона на тоталния хаос в зала „Арена Армеец", където 5000 души станаха заложници на управленския произвол, представителите на властта в стила на Мария-Антоанета уверяваха, че хаосът е нормалност, а десетките припаднали - симуланти. Безредието не беше плод на некадърност, нито на организационен дефицит, както ни открехват някои наблюдатели. Безредието бе търсен ефект, умишлена провокация. Още половин година преди изборите депутатите от ГЕРБ бяха наясно, че без промяна на Изборния кодекс и при сегашния капацитет на изборната администрация хаосът ще е неизбежен. Въпреки това не го промениха