Както повечето световни събития през 2011 година, така и дипломатическият скандал между Франция и Турция във връзка с приемането от долната камара на френския парламент на закон, който криминализира отричането на арменския геноцид, започна сякаш внезапно. Не за първи път Франция приема подобен закон, а после той бива отхвърлян от Сената. „Арменската карта” обикновено се „цака”, когато трябва или просто има нужда. Нещо от рода „казвам ти дъще, сещай се снахо.” Честа практика в дипломацията. Сега обаче Ердоган твърди, че раната е дълбока и трудно ще заздравее. Отзова посланика на Анкара в Париж за „консултации” и заплаши със замразяване на политическото и военното сътрудничество. В същото време стокообменът между двете страни е в размер на 12 млрд. евро, като Париж се надява Турция да закупи достатъчно на брой самолети нейно производство, което си е значителен принос за френската икономика в годините на криза. Но групата за приятелство между Турция и Франция в Меджлиса (парламента)...