в. Вашингтон пост

Виктор Орбан с Бойко Борисов. Снимка: правителствен сайт

Смъртта на Вацлав Хавел сякаш отбеляза изчезването на един застрашен вид в следвоенната европейска политика: този на антитоталитарния дисидент, “живеещ в истина”, който чрез петиции и самиздат отгледа демократична революция, направила континента “обединен и свободен”.

Оказа се обаче, че не всички са заживели щастливо завинаги.

Преди десетилетие Русия се завърна към диктатурата, а Украйна върви по същия път. Беларус никога не е била свободна. И сега се случва нещо, което никой никога не е очаквал в дните, когато Хавел водеше държавите от Централна Европа към Европейския съюз и НАТО.

Една от тях - Унгария - се завръща към автокрацията. И не само това: поне в Будапеща ерата на дисидентството се завърна. Но не само по дух, както ми напомни Миклош Харащи - изключително почтен ветеран от битките срещу комунистическото управление в Унгария през 70-те и 80-те години, а сега бич за новия силен човек в Будапеща Виктор Орбан.

Преди 25 години аз и други западни журналисти тайно се срещахме с Харащи, който тогава беше редактор на нелегално политическо списание, за да прочетем най-новата подготвена от него петиция пред правозащитни форуми като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Сега Харащи е изборен наблюдател на ОССЕ, но се е върнал към писането на петиции срещу управлението в собствената му страна.

Удивително е за колко много неща може да се пише. Десният националист Орбан оглавява координирана атака срещу всяка свободна институция в Унгария: пресата, парламента, правосъдната система, църквите, а сега и срещу централната банка.

“Това не е някаква нова Берлинска стена”, която Орбан изгражда, каза ми Харащи. “Няма бруталност - не изчезват хора. Но Унгария се превръща в конституционна диктатура в класическия смисъл на понятието”.

Достатъчно е човек да се замисли за станалото само през последните две-три седмици. Парламентът, където партията на Орбан “Фидес” има мнозинство от две трети, избра близка приятелка на министър-председателя за шеф на наскоро създадения Националния съдебен съвет. На този пост Тунде Хандо ще разполага с правомощията да замени 274 съдии, принудени да напуснат постовете си по силата на друг новоприет закон, според който съдиите над 62-годишна възраст трябва да се пенсионират.

Ще напусне и председателят на независимия Конституционен съд, тъй като не покрива новите изисквания за поста.
Миналата седмица този съд отмени текстове от два от неоавторитарните закони на Орбан. Единият от тях позволяваше назначени от президента лица да налагат унищожителни глоби на медии, които не покриват неясно формулираните стандарти за “баланс”. Другият намали броя на религиозните деноминации в страната до 14: другите вероизповедания трябва да бъдат одобрявани от парламента с квалифицирано мнозинство от две трети.

Но самият съд е пълен с новоназначени лица и е лишен от голяма част от правомощията си, и затова не е ясно дали постановленията му изобщо ще имат някакъв ефект.

Междувременно парламентът предприе законодателни промени, които отнемат независимостта на централната банка. А новият медиен съвет на Орбан отказа подновяването на лиценза на радиостанция, в чиито ефир се чуха някои от последните антиправителствени изказвания.

ЕС и администрацията на Обама постепенно засилват критиките си срещу това заграбване на властта. Но те са заети с други проблеми - а и Орбан до голяма степен не обръща внимание на възраженията им. Говорителят му твърди, че правителството със закъснение поправя злините на комунизма. Понякога неговите представители загатват и за по-голяма амбиция: да се създаде форма на управление, която има по-голям потенциал да се бори с режими, които Орбан определя като “по-ефективни” - като Китай например.

“Намираме се в експериментална фаза”, каза ми заместник-външният министър Жолт Немет по време на негово посещение във Вашингтон миналия месец. “Този вид експериментално отношение може да е ...