"Усмивка, ръка, като, мистерия, в, някога, закачалка, бъдеще, времето". Тези, несвързани (на пръв поглед) думи се закачат на вълнения ми шал, след като затварям врата на едно софийско магазинче в центъра. Гледам ги и и се опитвам да отгатна в какъв ли контекст биха могли да бъдат използвани.

А контекст определено трябва да  има, защото разхвърляните думи без съмнение са част от парченце стар вестник, превърнато в декорация на оригинална значка. И въпреки, че казват "няма нищо...