Ако човек се заслуша в минувачите по софийските улици, ще реши, че столичани живеят по календара на маите. Едните са предрекли, че краят на света ще настъпи през 2012 година, а другите синхронизират цялата си устна традиция с очакването на този апокалипсис. Дори и по Нова година софийският тротоар е озвучаван от пълна гама изказвания, обещаващи скорошен край на света. Те започват от шофьорски проклятия за по-бързо каране, понеже „аре, че нема време“, преминават през рядко преводимия израз „карай да върви“, не пропускат философски псувни на майка и рано или късно губят енергия с полуреторичния въпрос „И какво от това?“. Последното разсъждение е приложимо към всичко - от политиката до личния живот. То идва да каже, че никое усилие няма да се оправдае, тъй като предварително е известно, че всичко е загубено. На този фон дори и популярното заключение „колкото по-зле, толкова по-добре“ е направо израз на оптимизъм. Няколко дни преди Нова година по сергиите в центъра на София се...