Има хора, за които началото на новата година има по-особен смисъл. Просто защото искат да забравят отминалите дванайсет месеца. Такава беше 2011 г. за трима българи, които прекараха 145 дни в плен в Судан.  Надали когато Тодор Живков е летял на борда на хеликоптера, е предполагал, че след години руската машина ще бъде надупчена от руски куршуми, изстреляни от руски Калашници, разпръснати с хиляди из размирен Судан. Година по-късно "Лима Зулу Чарли Алфа Майк", както е регистриран хеликоптерът в наши дни, е в хангара, а командирът Бранко Чорбаджийски и бордният инженер Веселин Манолов влизат в кабината за първи път след онзи фатален 13 януари. Когато седем души се опитват да измъкнат екипажа директно през люковете."Искаха да ни измъкнат, но бяхме вързани с коланите за седалките и просто им беше трудно”, каза Бранко Чорбаджийски. Веселин Манолов каза, че това е било едно изпитание, което ги е направило по-силни. „Научихме се на много неща, видяхме, че човек може да живее по различен начин, да оцелява.