В английския форум, в който участвах, една от темите беше за грубостта и всезнайковщината на българите. Заглавието беше: „Защо българите не казват „моля”. Англичаните и ирландците, които бяха купили имоти из нашите села, споделяха впечатленията си от съседите. Тръгнала една англичанка да сади донесена от родината й лоза. Нашенецът й обяснявал (чрез преводач), че тя няма да се хване, понеже почвата тук била друга. Е, лозата се хванала. Бяха цитирани още десетина примера от тоя род, в които българският селянин се произнася смело по всякакви въпроси, макар да е неук, да не говори никакви езици, да не чете книги и през целия си живот да не е пътувал зад граница. Обръщаше се и внимание, че българите не използват думичките „моля” и „благодаря”. Това ме подсети за лифта на Боровец. В кабинките имаше някакви указания, вече съм забравил какви. Да речем, че е било да не се правят опити за отваряне на вратата. На български бе използвана заповедна форма, нещо като „не отваряй!”. Същият...