Когато в едно семейство няма любов, идва краят на брака. Когато едно общество настръхне срещу църквата си, идва краят на държавата, а очите на Бога се пълнят със сълзи. Особено тежко е, когато в дни на изпитание Бог отвърне поглед от чедата си, усещайки неверието им. Тогава нищо добро не се случва, а изпитанията стават все по-трудни. Дали следствие на преяждане с пържоли или препиване с ракия, но някой грубо злоупотреби точно в празничните дни с атаките срещу църквата. Реакция като тази е подобна на тежка форма на махмурлук, когато главата боли, а устата сама не знае какво говори. Обърканите коментари не закъсняха, а понятия като минало и бъдеще се сляха в катранена тирада: интелектуалци скочиха в защита на църквата и заявиха, че без православието е нямало да оцелеем, бездетни и лекари пък декларираха, че църквата убива бъдещето ни, заклеймявайки ин витро метода на зачеване на деца. Никой обаче не казва какво да правим днес, в настоящето, и как да продължим да живеем с църквата в...