Както навсякъде има богаташки синове, що нищо не работят, така и в Прилеп имало един такъв в стари времена. От кой род бил, трудно е да се каже, важното е, че не работел нищо, ами всяка сутрин отивал в кафенето и кога било топло времето, сядал отпред, пиел кафе или чай и пушел тютюн с голям скъпоценен чибук, украсен с кехлибар. Една сутрин оттам минал Хитър Петър и го поздравил: -Добро утро, цар за векове! Ласкателството допаднало на богатия момък и той дал на Петър един грош, да пие едно кафе или една ракия. Петър разбрал къде му е слабото място и на следващата сутрин пак така го поздравил. Онзи пак му дал грош. Петър отишъл в хана и не само кафе и ракия пил, ами си покрил масрафа за целия ден. Минала така седмица, минал месец. Но не щеш ли, богаташкият син се оженил. Опънал се пак пред кафето и зачакал Петър да му отправи приятелски поздрав. Петър, обаче, бил разбрал за сватбата и вместо познатото "добро утро, цар за векове", рекъл: -Добро утро, слуга за векове! Разтревожил се богаташът и попитал: -Защо ме направи слуга за векове? -Защо ли? Ще видиш утре, като ти забрани жена ти да висиш в кафенето. А пък като ти се народят деца, ще разбереш какво е "слуга за векове"! Онзи се намръщил, ама пак му дал грош. После се прибрал вкъщи и изгонил жена си. На сутринта пак седнал пред кафенето и зачакал Петър да го поздрави с предишното "добро утро, цар за векове". Но Петър бил научил каква е работата и още отдалеко викнал: -Добро утро, резил за векове! Онзи скочил от стола и а-ха, да зашлеви Петра, ама се спрял първо да попита: -Защо да съм резил за векове бе, приятелю? Петър засукал мустак и се засмял: -Че има ли по-голям резил от това, да изгониш златна невеста за едно "добро утро, цар за векове"? Горделивият богаташки син така и не можал да го разбере, а Петър не щял повече ум да му дава. Яхнал си магаренцето и тръгнал за село, да разкаже на съселяните си какви глупави и горделиви хора има по тоя свят.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!