И съветвам всички граждани да използват своите автомобили само при крайна необходимост. Така посъветва гражданите Цветан Цветанов и аз поседнах. Винаги посядам, когато ми прилошее. Напоследък най-често ми прилошава от яд. Седях си и гледах снежинките, прехвърчащи навън; после премествах погледа си върху снежинките, прехвърчащи по телевизионния екран. По телевизията показваха тихия снежец, който валеше из цялата зимна България. Валеше и правеше малки преспи. Сняг, който бих нарекъл като някое възторжено детенце – Снежко – толкова кротичък изглеждаше той на телевизионния екран. И аз го сравнявах със снега навън. И снегът навън не беше кой знае какво. Снежинките танцуваха. Един момент... Нека ви обясня. Бил съм граничар. В Западна Стара планина. И една от годините на службата ми съвпадна с една от най-снежните зими в последните години – 1989-90. И съм виждал как снегът бушува, как навява, как се вие, как се носи на талази като океански вълни, как се изсипва като от брашнен чувал,...